Част първа

Пътник  

Дървената врата на старата кръчма се отвори с протяжно скърцане. Полупияните посетители извърнаха глави в унисон със звука и зачакаха търпеливо, също както всеки друг път. Крайпътната странноприемница често посрещаше гости от близо и далеч – търговци от чужди земи, пътници от далечни страни, пияници от съседната кръчма. Редовните  посетители бяха свикнали с миризмата както на ново и непознато, така и на старо и съмнително.

                Ниската фигура прекрачи прага с мека, безшумна стъпка и се запъти към тезгяха. Застаряващият кръчмар преустанови старателното търкане на петното от засъхнало телешко, изкриви уста в смущаваща усмивка, която очертаваше всичките му осем зъба, и бодро поздрави потенциалния клиент.

                – До‘ъ‘ ‘ече‘! – изфъфли, – К‘во ше го бъде?

Заведението бе просмукано с мирис на застояла бира, опърлено месо и засъхващо повръщано, от което й се повдигаше. Свежият въздух на прохладната нощ сякаш не искаше да припарва вътре, макар и прозорците да бяха широко отворени. Фигурата ловко се настани върху високия стол. Носеше дълго черно наметало с качулка до очите, обрулено от вятър и клони. Лицето бе закрито с маска, а тялото бе покрито с прилепнали черни дрехи. Прошареният съдържател неволно повдигна вежди при вида на впития плат, очертаващ женското тяло, прокашля се неловко и повтори въпроса си. Бледолилавите й очи обходиха помещението набързо и светлата, гладка кожа на челото се набръчка под влажните, напористи погледи на десетината мъже, оцеляли еженощното надпиване с евтин алкохол. Тя побърза да се извърне към кръчмаря.

                – Бутилка за вечерта – процеди през маската, – и стая до сутринта.

                Малозъбият я огледа подозрително.

                – Девойче – рече, – а па‘и?

                Тя бръкна под полите на наметалото и стовари кесия на плота. Съдържанието й издрънча върху кухото дърво със сладкия звън от отговорите на всички въпроси, задавани някога. Барманът светкавично забърса плота, прибирайки кесията с ръка, измъкна ръждясал ключ и бутилка с кристално чиста течност и ги стовари пред пътничката.

                – Вто‘и етаж – рече тихо – дъното на ко‘идо‘а.

                – Ей – изръмжа тя – ти за проста ли ме имаш? – барманът я гледаше неразбиращо. Тя изви очи към бутилката – Аз не падам от небето. Я ми дай алкохол.

                Мъжът изцъка с език, прибра бутилката и извади втора, идентична на първата.

                – Т‘яаше да п‘обвам – усмихна се сконфузно, разкривайки превъзходната жълтеникава гледка отново – нищо лично. Знаеш как е в този бизнес – опита се да замаже той.

                Тя изсумтя, грабна бутилката и ключа, скокна от стола и се обърна. Мъжете се бяха насъбрали около нея, изпивайки я с поглед, пръхтейки и пуфтейки като гладни псета. Тя се стъписа за момент, тръсна глава едва забележимо и се насочи към стълбището.

                Някой я удари по задницата. Разнесе се кикот, който бързо избухна в силен смях.

                Тя изтръпна. Усещаше как гневът се надига в нея, бурен и неустоим както преди. Стисна юмрук, кокалчетата й побеляха от натиска. Мъжете продължаваха да се смеят неистово. Пое дълбоко дъх, затвори очи и направи крачка напред.

                Нов удар. Краката й се заковаха в прогнилите дъски. Знаеше, че не бива да си изпуска нервите, колкото и да й се искаше. Бореше се с цялата си воля срещу желанието да измъкне скритото острие от ръкава и да ги изколи до един. Защо им трябваше да се заяждат? Какво им бе сторила?

                Толкова ли бяха загоряли, че налитаха на всичко що мърда?

                Краката на дървен стол изстъргаха по пода. Тя погледна през рамо и видя исполинското тяло на един от посетителите да се извисява над останалите. Спокойните му очи срещнаха нейните и й дадоха волята да направи нова крачка.

                Знаеше, че ще има нов опит.

                Опит.

                Гиганта се хвърли напред точно когато един от мъжете се готвеше да я сграбчи. Юмрукът му изсвистя във въздуха и се разби върху кривото чене, чупейки челюстта. Пукота на кокалите отекна в притихналата кръчма и няколко зъба изхвърчаха от устата на несполучливия обожател. Тълпата се окопити и извика изненадано, разнесоха се ругатни в неодобрение. Тя не им обърна внимание и се заизкачва по стълбите.

                Глъчката долу продължаваше, докато жената вървеше по коридора. С бърза крачка стигна до стаята, шмугна се вътре, тръшна вратата и врътна ключа.

                – Веселяци – рече някой зад нея – точно по вкуса ти, Они.

                Тя се обърна, смъкна маската и се усмихна леко.

                – Има нещо вярно – рече, – Но няма нито един крадец на свободна практика.

                Сорин се ухили.