Част трета

Посока

 

Слънцето я посрещна по възможно най-подлия начин – блестеше право в очите й през

малка пролука в иначе плътните завеси – и я изтръгна от мъртвешкия сън. Они едва отлепи клепачи и установи, че има неистови болки в главата. Седна в леглото, разтърка сънено очи и тръсна глава. Стаята бе пропита с миризма на алкохол и влажно дърво, от която й се виеше свят. Краткият сън, евтиното пиене – макар и недопито – и среднощните вълнения не й се отразяваха добре. Изпсува нескопосано, навлече вмирисаните от път дрехи и слезе до първия етаж. Смяташе да си изкара яда и раздразнението на кръчмаря, най-малкото заради това, че все пак бе успял да я метне с пиячката. Всеки друг ден би се възхитила на търговските умения на беззъбия дъртак, но днес бе станала със задницата нагоре.

                Долният етаж бе все още празен, с изключение на една-единствена маса и ухиления мъж зад тезгяха. Они изпука кокалчетата на пръстите си и се засили към него, но чу подсвиркване и спря. Завъртя се по посока на звука и очите й лесно намериха източника – въпросната самотна маса в цялата кръчма. Там, на трикрако столче, подпряна на лакти, седеше жена с тревистозелени дрехи и буйна, огненочервена коса. Они изсумтя, изпсува и се приближи до нея. Денят й ставаше все по-хубав.

                – Ти пък какво искаш? – изсъска след като седна на стола срещу червенокосата.

                Жената в зелено се усмихна.

                – Хайде сега, Они – отвърна, – така ли се посрещат стари приятели?

                Лилавите очи можеха да пробият дупка в събеседницата й.

                – Разбирам – продължи жената след кратко мълчание. – Предполагам е доста самонадеяно от моя страна да ни считам за приятелки.

                – Нямам цял ден – прекъсна я Они, – казвай какво искаш.

                – Добре де, така да бъде – тя се отпусна назад, – дошла съм да помогна.

                Они се изсмя.

                – И ти ли? Поредният бял рицар на бял кон? Да нямам табела “помощ“ на челото?

                Червенокосата отново си позволи лека усмивка.

                – Да разбирам тогава, че вече си срещнала Хан – Они кимна, – отвратително любезен индивид. Но въпреки това доста надежден.

                – Този „Хан“ предлагаше слухове – възрази синекосата, – откога слуховете са нещо надеждно?

                – Хан има умението да надушва истината сред лъжите – не го подценявай.

                – Чух достатъчно – отсече Они. – Не ми трябват повече недомлъвки – изправи се и тръгна към изхода. Беше забравила за пропиления алкохол, за подлия кръчмар, дори за главоболието си; просто искаше да се махне.

                – Надушил е нещо – подметна жената в зелено след нея, –  в това съм напълно сигурна. Хан не би тръгнал да гони слух току така. Не и ако нямаше нещо наум.

                Они трясна вратата след себе си.