Пет

Проблемите на един кашон

Докато седеше свит в дървения кашон, Сорин осъзна нещо.
Имаше сериозен проблем с алчността.

Четири

Размисли, страсти и мечка

Они се бе изпарила. Мамка й.
Всъщност не, нямаше желание да познава мамка й. Все пак онова откачено същество се е метнало на някой, нали?

Три

Нови сътресения. Основно мозъчни.

Първото нещо, което продума, беше нечленоразделно сумтене, последвано от членоразделно грухтене. Сорин изпръхтя, изпсува и надигна глава.

Две

Двама стражи и една карфица

– Стой! – крещяха стражите, – Стой, дявол да те вземе!
– Стой! – крещеше Сорин.
Но те не го направиха.

Цветът на Планетата

Земя. Синята планета. Преди я наричахме така. Огромните океани, тучните ливади, исполинските планини. Птиците в клоните на безбройните дървета. Забързаните риби в реките, невинните елени и непредсказуемите вълци и мечки. Дори работливите мравки, навсякъде, накъдето да погледнеш – красота, движение, живот. Сред тая дива прелест се родихме ние – хората. Родихме се, дали по Божия воля, дали като следващ етап от еволюцията, така и не се разбрахме, но още от самото начало се чудим – защо живеем, поради каква причина, какъв е смисъла на нашия живот. Аз стигнах до един верен, макар и не дотам приемлив извод и ще ви го кажа. Разруха. Родени сме, за да рушим.

Едно

 Стрели и Пушек

Въздухът бе плътен и тежък с диханията на десетки хора. Градския площад бе претъпкан със съзтезатели, зяпачи, комарджии и невинни, случайни хора. Мразеше такива тълпи.