Част Десета

Сън

Они.

Част Седма

Дете

– Това, драга ми Они, бе магия.

Част Шеста

Човек

Острата смрад на разложена плът и изгорели косми нахлу в ноздрите й.

Част Пета

Битие

– Знаех си! – възкликна Хан. – Знаех си, знаех си, знаех си!

Част четвърта

Забвение

Они шляпаше по паветата на улицата, оставяйки мокри петна след себе си. Дъждът я бе застигнал малко след като бе напуснала кръчмата и наблизо нямаше къде да се скрие, затова тя просто продължи напред.

Част трета

Посока

 

Слънцето я посрещна по възможно най-подлия начин – блестеше право в очите й през

Част втора

Спътници

Тя се приближи и се протегна да го докосне. Лицето й посърна, когато ръката й мина през него. Той се усмихна тъжно.

Част първа

Пътник  

Дървената врата на старата кръчма се отвори с протяжно скърцане. Полупияните посетители извърнаха глави в унисон със звука и зачакаха търпеливо, също както всеки друг път. Крайпътната странноприемница често посрещаше гости от близо и далеч – търговци от чужди земи, пътници от далечни страни, пияници от съседната кръчма. Редовните  посетители бяха свикнали с миризмата както на ново и непознато, така и на старо и съмнително.

Двадесет

Избор

Сорин едва си поемаше дъх. След втората огнена топка, която опърли ръката му, вече бе започнал да схваща как да избягва залповете на Оливър, но проблемът бе друг. Тесният коридор бе започнал да се пълни с пушек и крадецът срещаше трудности с по-елементарни дейности, като например дишане. Димната завеса го бе отделила от Они, която водеше ожесточен двубой с Маршал някъде напред.

Деветнадесет

Отново заедно

Двамата вървяха през опразнените коридори на имението. Тъмницата, където бяха вкарали Они, се намираше на най-долното ниво от масивната постройка и първото препятствие по пътя им бяха стълби. Ама много стълби. Сорин бе сигурен, че е развил алергия към тях, понеже не спираше да киха (остатъчният прах от джаджите му не бе сред главните заподозрени за кихавицата. Дори и да бе, крадецът вече прекалено много бе намразил стълбите, че да си признае).