Вечер край брега

          Парцалът търкаше пода ритмично. Късният бриз леко побутваше крилата на прозорците, които на свой ред му отвръщаха с тихо тропане. Газовата лампа примигваше в сумрака, а черното перо танцуваше по жълтеникавата хартия.

Тишина

               Главата му бучеше.

Дъжд

Капките барабаниха по прозорците на малкото магазинче.

Рисунка

Купето във влака беше претъпкано. Бяха минали вече няколко години, откакто отвориха железницата в малкото ни градче, но хората все още не се бяха нарадвали на това чудо на съвременната наука. Донякъде ги разбирах – кой би помислил, че такава купчина старо желязо би се превърнала в един толкова евтин и удобен начин за пътуване?