Седемнадесет

Червено и Синьо

Някой побутваше рамото му. Сънотворният газ се оказа доста силен и той все още бе изтръпнал, но усетът бавно се прокрадваше обратно в тялото му. Сорин отлепи лице от земята и се завъртя по гръб. Клепките му бяха тежки и той с мъка успя да отвори очи наполовина.

Шестнадесет

Остър завой

Сорин тичаше.

Петнадесет

          Дълга целувка за добро утро

Они бе седнала върху Маршал, впила жадно устните си в неговите. Сорин предположи, че бе целувка, но някои неща не му бяха ясни.

Четиринадесет

Кръв и печено

 

– Маршал! – кресна Ана.
Девойката бе коленичила до строполилия се пияница, видимо разстроена, и се чудеше как да му помогне. Сорин забеляза, че Маршал все още диша, макар и слабо, но зеленото нещо по ръката му се разпространяваше. Реши да погледне по-отблизо и тръгна към него, но се спъна в нещо и падна по очи в прахта. Изохка, повдигна се с лакът, опрян в земята и извърна глава към Они.

Тринадесет

Змийско гнездо

– Бъкел не виждам! – изнегодува Маршал, – откъде изскочи тая мъгла?!
– ТАКА СТАВА СЛЕД ДЪЖД.

Дванадесет

Всеки луд с номера си

– Сигурна ли си, че не мога поне да надникна?

Единадесет

Палуващи пясъци

Мухата Стирка имаше обикновен живот, също както всички останали мухи. Сутрин ставаше, отъркваше предните си крака във фасетъчните очи, а задните – в задфасетъчните отверстия, които бе дочувала другите да наричат „УШИ“, а средните – в задницата си.

Десет

Седем са много

– Така – изписка гоблинът, – седи мирно, бе!

Девет

Тайни тайни

Слон в стъкларски магазин.

Осем

Планът

– Слушайте сега – рече Они и тупна по импровизираната маса от прясно отрязан бук, – Планът е следният.