Tag: фентъзи
Шест
Огън и покер
– КОЗ!
Бруно получи удар зад врата. Беше Гилиан.
– Какъв коз бе, каун?! – изруга тя, – Играем покер!
Групата се бе събрала на една малка поляна в горичка до града. Бруно, Гилиан, Оливър, Маршал и Они играеха. На слабата светлина от огъня картите едва се виждаха, но на никого не му пукаше особено. Ана седеше встрани, депресирана както обикновено. Бруно смотолеви извинение и си прибра картата.
– Вдигам, – рече Они и се ухили.
– Пас, – отвърна Гилиан и хвърли картите.
– Плащам, – безчувствено отвърна Маршал, – и вдигам.
– Плащам, – на свой ред рече Оливър.
– Плащам, – рече Они.
– ПАС!
– Они, – рече Гилиан, – защо точно ни трябва той? – тя сочеше към Сорин, който стоеше завързан до Ана.
– Не ме разконцентрирай! – сопна се синекосата, – Следя играта.
Гилиан изсумтя.
– Това е скучно, – рече Маршал, – няма ли да ни нападне някой? Ноктите ме сърбят. Вдигам.
– Вече няма никого в радиус от няколко мили, като не броим града, – отвърна му Оливър, – нали ги изби всички. Плащам и вдигам.
– Плащам, – включи се Они, – Сорин ни трябва. Добър крадец е.
– На кого му е притрябвал крадец, като можем да си изпълним поръчката насила? Нали знаеш, по забавния начин – рече Маршал, – Четири еднакви.
Они изцъка с език.
– Врътката е да измъкнем кинтаж от Шефа. Знаеш, че на нас няма да ни плати, но на него ще му даде хонорар. – тя хвърли картите, – Двойка валета.
– Хитруша, – рече Оливър, – Сега разбирам защо са те оставили да водиш мисията, – Гилиан изсумтя. Явно се чувстваше засегната, че трябва да взима заповеди от нестабилна персона като Они, – Кралски флуш.
– Еее, изхвърли се, – контрира синекосата. Оливър се засмя.
Сорин ги наблюдаваше безмълвно. Основната причина бе, че устата му бе запушена. Мястото, което бе избрал за криене, в крайна сметка не се оказа особено надеждно. Добрата новина бе, че го бе разкрила Они, а с нея поне се имаше. Ако бе някое от другите чудовища, времето му в тази история щеше да свърши преждевременно, вероятно пребит и оставен да кърви на лунна светлина. Докато шишкото прибираше парите от победата си, острия слух на Сорин долови шумолене. Някой, или нещо, ги приближаваше. Дали да ги предупреди?
– Маршал – промълви Гилиан, с ръка на дръжката на меча.
– Знам, – кимна той и се ухили, – доста са.
Всичко стана прекалено бързо за забавените сетива на крадеца.
Оливър все още тъпчеше парите по джобовете си, когато първият нападател се разкри. Сорин се ококори широко при вида на противниците – навик, от който не можеше да се отърси в последно време.
Скелети. Истински, ходещи, тракащи, стенещи скелети.
На всичкото отгоре имаха оръжия.
Мечът на първия се насочи към чернокосия Маршал, който седеше като замръзнал. И сега, както преди – докато Сорин успее да мигне, Демонът бе зад нападателя, ръката му сграбчила белия череп. Маршал стисна без особено усилие и черепът се пропука и разби в шепата му. Бруно изрева. Не бе ясно дали е боен вик или вик на болка, но тръпки полазиха Сорин. Три от скелетите връхлетяха гиганта. Бойната брадва лежеше до него, както винаги, и той я вдигна с лекота, размахвайки свирепо. Острието се заби в ребрата на най-левия скелет и силата на замаха завлече останалите. Съществата полетяха право към Ана, която се наведе нехайно, за да ги избегне.
Гилиан бе съвсем друга история. Отдавна напуснала огъня, Сорин виждаше само мечът й, проблясващ сред вечерната гора. Удар на стомана и пукот на кости се разнасяха като песен из въздуха.
Други два скелета се стрелнаха към Оливър. Дебелакът все още си броеше парите и Маршал се стрелна към него. Ритника на пияницата срещна меката плът на съотборника му и последния излетя встрани, което остави тежките боздугани на скелетите да се размажат в коравата земя. Маршал завъртя ритник към първия, забивайки петата си в предполагаемия нос на съществото, и го повлече надолу. Използвайки го за опора, Маршал скочи във въздуха към другия, с ръка, изпъната назад. Дълги, остри нокти мъждукаха на треперещата светлина от огъня. Преди да види завършека, пред лицето на Сорин се изправиха познатите му лилави очи и ухилената мутра на Они.
– Стига си гледал – скара му се тя, докато режеше въжето, – действай!
Ink Spirits 