Праскови и люляк

<cover image from the webtoon “The Make-up Remover”>

Камбанката иззвъня и вратата се отвори с леко скърцане. Шумът от поройния дъжд навън нахлу в помещението за момент, докато мъжът прекрачваше прага. Беше висок, с къса кестенява коса, зализана от водата, и уморени кафяви очи с торбички под тях. Светлата риза бе просмукана от пороя и водата се стичаше по черния панталон, оформяйки малки локвички под лачените обувки. Течението затвори рязко вратата и прозорците издрънчаха под съпровода на закачената за касата камбанка.

Приятел

Внимавай, внимавай!

Това не е ли…

Не, не може да е той…

Ама тоз в нашия град ли е?

Не бе, глупости, как ще е?

Баш той си е! Не го гледай, не го гледай! Ще те урочаса!

Пу! Пу! Пепел ти на устата!

Приказка за спомени

Момичето беше единствената на този свят и това я правеше негова богиня.

1037

Мъжът седеше на малък дървен стол на хълма. Морето бе точно пред него, изпълнило взора му, и грохота на разбиващите се в скалите вълни го оглушаваха. Слънцето припичаше уморено, въздухът бе свеж и морският бриз нежно галеше бузите му и развяваше черната като катран коса. И днес носеше любимото си тъмносиньо яке с три райета на десния ръкав, а пръстите на краката му се подаваха от полускъсаните обувки.

The Ghost

Part One

(go here for my disclaimer)

            My search was all in vain.

Осемнадесет

Затворници

– Ти сериозно ли?

The Captain

Part Two

(go here for my disclaimer)

“Come, Catharina,” his voiced echoed in my mind, “breathe with me from the opium pipe, darling. Have a little more of the wine I brought for you.”

The Captain

Part One

(go here for my disclaimer)

     I had found a lead.

The Mariner

Part two

(go here for my disclaimer)

           With the tugboat anchored firmly to the dockside, he barged in the house. His arms felt heavy, the colour drained from his face and he was barely breathing. His daughter rushed to greet him but stopped dead in her tracks, gawking at the pale shadow that used to be her father. The wife followed soon after and embraced the child firmly, with tears pushing their way out. Falling down on his knees, the mariner mustered the remainder of his strength to reassure them he is no ghost, but in fact still very much alive, and begged them for food and water.

The Mariner

Part One

(go here for my disclaimer)

           I was not privy to these events. Had I been, I fear these writings would never leave my desk to reach you.