– Сигурна ли си, че не мога поне да надникна?Они го изгледа злобно през връзката, която закриваше очите й.
Той не я видя.
– Ехо? – попита той.
– Не – отсече тя.
Они бе нагазила до колене в плитките пясъци, опряла длани о дъските на лодката, и буташе. Или, по-скоро, се опитваше да бута.
Сорин също бе нагазил до малко под коленете, заради ръста си, и също буташе, макар и в грешна посока. Разбирателството бе трудно, когато си с вързани очи и заглушени уши.
Уши, както разбра Сорин, се заглушават с пясък.
– Тая няма да я бъде, Они – рече той след няколкоминутни усилия, – само двамата не можем да избутаме лодката до брега.
– Бруно е виновен.
Крадецът не отговори веднага.
– Не мисля, че това е проблема.
Они удари по лодката, изпсува и седна. Пясъкът я покри до врат.
– Добре де – рече Сорин, – ако е толкова плитко, защо просто не прегазихме?
– Защото не знаехме, че е толкова плитко – сухо отвърна тя.
– Никой ли не провери? – Они поклати глава. – Никой ли не провери? – повтори временно ослепелият Сорин.
– Не! – тросна се тя.
Трупата все още стоеше в лодката, все така запленена от сладката мелодия и прекрасната гледка. Бяха опитали да им превържат очите, както направиха със себе си, но се оказа безполезно. Имаха си работа с пясъчни феи – Они не знаеше подробностите, но от това, което бе чувала, бяха едни от най-коварните същества, които познаваше, а от нейната уста това звучеше сериозно. Изглежда че щом веднъж те хванеха в мрежата си от гласови и телесни извивки, не можеше току-така да се измъкнеш.
Как се бе измъкнала Они тогава?
Тя скочи, разпръсквайки пясък наоколо, и се издърпа обратно в лодката. Сорин чуваше как тропа с крак в такт по пода и си мърмори нещо.
Разнесе се плясък, последван от кашляне и културно псуване, докато Ана се изправяше в пясъка до Сорин и търкаше очи.
– Сорин! – кресна Они, – Очите!
Крадецът схвана намека по-бързо от обикновено и сграбчи магьосницата, закривайки очите й с ръце. Белокосата отначало се противеше, но Сорин бързо успя да я укроти.
– Прогрес! – възкликна Они, – Сега, след като си обратно с нас; Сорин, върни я в лодката и да се махаме оттук.
Крадецът затърси с ръка лодката, докато с другата все още закриваше очите на магьосницата, и я побутна да се върне обратно в спрелия плавателен съд. Ана се подчини с привидна неохота, но Сорин можеше да се закълне, че се усмихваше доволно и като че дори измърка.
Какво им ставаше на всички? Вярно, че бяха пасмина чудаци – и откаченяци, – но това вече беше прекалено!
– Понякога си много груба, Они! – възнегодува Ана, вече в лодката, – трябваше ли да ме блъскаш така? Развали ми цялата прическа!
– Никой не те е карал – възрази синекосата, – да зяпаш тия жени!
– Какви жени? – учуди се белокосата, – Та там имаше само мъже!
Они се замисли. Не й отне много дълго да стигне до предположение, последвано от решение. Стрелна се към Сорин и сграбчи превръзката на очите му. Последния понечи да възнегодува, но тя бързо го сграбчи за бузите и изви лицето му към хоризонта – там, където се криеха жените, мъжете, или каквото там бяха.
Сорин се ухили широко.
Они го блъсна през борда.
– Давай да се махаме – рече тя на Ана, докато се пресягаше в опит да сграбчи крадеца за омърсените дрехи, – че взе да ми писва от тия пясъци.
– Ами наемника? Отвън ли?
– Изнервена съм, – поясни Они, – трябва да си го изкарам на някого.
Ана кимна машинално, макар да знаеше че водачката им няма да го забележи, и заизвива магията си. Пясъците сякаш се събудиха и ги поеха в обятията си, като нежно я побутваха към целта им. Лодката се разлюля, но магьосницата бе достатъчно опитна, че леката загуба на баланс да не й попречи на заклинанието. Пясъците захрущяха по кила, а Сорин от своя страна се сурнеше до тях, увиснал от ръката на Они, и се опитваше да не преяде с пясък.
– Какво видя? – кресна Они.
Отговориха й бълбукане, кашляне и няколко гласни. Тя се насили и го вдигна над пясъците. Сорин се вкопчи в лодката, прекатури се вътре, изкашля се още няколко пъти и вдигна очи към нея. Тя вече бе свалила превръзката и го гледаше очакващо.
– Е? – повтори тя, – Какво видя?
Сорин преглътна.
– Злато – отвърна той, – ама много злато.
Тя изцъка с език, изправи се и се насочи към носа на лодката, като по пътя срита Маршал.
– Този зевзек сигурно е видял гора от бутилки – едва промърмори тя и Сорин я подкани да повтори, – Нищо, бая си. Поизтупай се малко – смени темата тя, – и се опитай да събудиш останалите келемета – самата тя все още бе покрита с влажен пясък, полепнал по изпотеното й тяло, но сякаш не й правеше никакво впечатление, – И се опитай да си починеш малко – тя сложи крак на носа на лодката и опря ръце на коляно, – Едва започваме.
Ink Spirits 